ЩРИХИ ОТ ЖИВОТА НА МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК В СОФИЯ(3)









                                     Къщата на Ататюрк в София

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

В своите спомени за посещението си в Турция, изтъкнатата българска поетеса Елисавета Багряна разказва: 
„По време на посещението си в Турция имах възможност да се видя няколко пъти с Ататюрк. В повечето случаи разговаряхме на френски език, въпреки че българският език на Кемал не беше лош. Независимо от това за какво си говорехме, той непрекъснато насочваше разговора към София. Споменаваше имената на много генерали, писатели, журналисти. И аз ги познавах. Това са все известни имена. По едно време с вълнуващ глас ме попита за Димитрина Ковачева. Аз му казах, че е добре и достойно се бори със самотата си. И той продължи със същия глас: 
Тя беше моята голяма любов. Оставих душата си там, в нея. Удивителна жена беше тя. Тогава имах нужда от нея. А и сега имам. Колко хубаво щеше да бъде сега тя да е до мен и да показва на нашите жени съвременно поведение и модерно облекло. Поисках я, но баща й не ми я даде. Моля ви след като се върнете в България й предайте моите най-сърдечни поздрави. Ще бъде щастие за мен да се омъжи и създаде семейство. От нея ще стане прекрасна съпруга.” 
             
  По покана на Ататюрк български оркестър заминава за Турция

   През 1925 година по покана на Ататюрк ръководеният от Цветозар Кукудов български оркестър заминава за Турция. Оркестърът остава там около три години. На връщане Кемал изпраща много подаръци на Димитрина Ковачева. Сред тях е и прекрасният роман на Решат Нури Гюнтекин „Чучулигата”. За вълненията на Димитрина няма да говоря. Тя веднага решава романът да бъде преведен на български език. И действително през 1931 година части от романа започват да излизат в един от най-тиражираните тогава вестници „Зора”.

       През септември 1936 г. в Истанбул е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав "Българска китка". По този случай в кореспонденция за българските вестници разказва Ст. Д. Кятибов: "На 2 септември 1936 г. в двореца "Бейлер бей",  в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора... Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка". И по-нататък: 
"След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото"…   
За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора

        …Постепенно Мустафа Кемал навлиза в отбраното общество в София, вече го канят почти навсякъде. Най-голям успех сред елита е на един бал с маски в Двореца. Кемал е решил да участва не като обикновен зрител. Негов приятел от музея в Истанбул му изпраща униформа на еничарин. Вечерта, когато влиза с живописното облекло, предизвиква възхищение и печели много аплодисменти и обявен за носител на най-доброто облекло. След свалянето на маските цар Фердинанд го вика при себе си и го поздравява за оригиналната му идея. Като спомен му подарява сребърна табакера. След години, когато Фердинанд вече не е държавен глава, Кемал ще му върне жеста, като му подари златна табакера.


    В София Мустафа Кемал установява контакти с редица висши офицери от българската армия. 
Между ония, които ме посещаваха в скромната ми квартира, намираща се в едно твърде обикновено здание в двора на военното министерство, беше и турският военен аташе майор Мустафа Кемал. Той беше млад човек; много скромен – интересуваше се преди всичко от чуждата военна литература и главно от онова, което чуждият печат съобщаваше за Балканската война” – разказва запасният генерал-щабен офицер Д. Азманов, по това време главен редактор на военните издания. 

           В София Кемал не се сблъсква с очакваната вражда на доскорошния противник. „Повечето от османските интелектуалци, които по това време живееха в европейските столици и наблюдаваnха страните от Западна Европа, не можeха да разберат този свят и се бяха уплашили от него. Османска интелигенция през онзи период бе обект на ксенофобията и това бе отчуждило интелигенцията от западната цивилизация. Мустафа Кемал, виждайки модернизацията на българското общество и виждането на българите, живели дълго време под османско управление, за културните различия, стига до извода, че чувството на плахост и отчужденост на османската интелигенция към западната цивилизация е безпочвено“, пише Илбер Ортайлъ в книгата си „Gazi Mustafa Kemal Atatürk“ („Гази Мустафа Кемал Ататюрк“), публикувана през януари 2018 г. 


             „… Аз пристигнах във вашата страна с известна загриженост относно начина, по който ще бъда приет. Много голяма бе моята изненада, когато констатирах противното на това, което очаквах и видях, че всички изразяваха по отношение на мене приятелство и симпатии, сякаш нищо не бе се случило между нас… Аз се научих да уважавам и ценя България. България не е голяма, но е здрава. Тя има един народ, който притежава ценни качества. Тези качества са залог за нейното бъдеще… В разговорите, които водих тогава в София с различни личности, аз им излагах моите схващания относно бъдещето на Турция. По-късно аз извърших всичко, което казах…” – говори той през ноември 1928 година пред български журналисти. 
СПОМЕНИТЕ В СОФИЯ

По-късно с благодарности той ще си спомня за времето, прекарано в София и ще отнесе със себе си спомени за българското гостоприемство и приятелство. 
  „След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, където останах повече от година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членове на едно и също семейство. Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. Оттогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост особена яснота. 

Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели века и остарели политически течения, нито турците, нито българите, не вярвам да отдават значение. Ние не говорим за вероятности и предположения, а говорим за реални неща. Бих желал и ти да бъдеш сред приятелите, които ще отидат в България по покана на българските журналисти. След като разговаряте с българите, след като си размените чувствата, ще се върнете при мен и ще споделите впечатленията си. Не се съмнявам, че вие ще потвърдите много по-пламенно това, което ви разказах. Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите. Разговаряйте искрено с тях и припомнете им, че повече от година живях в София и че към братския български народ храня най-искрени чувства…” – казва Ататюрк на председателя на Турската федерация на журналистите Тарък Ус, който оглавява делегация, която посещава България през август 1930 година. Турските журналисти, изпратени от Ататюрк, идват в България, за да се запознаят с живота на българския народ и развитието на страната.

„Аз имам цели, и то много високи цели”

    Животът в София събужда у младия офицер нови мисли и идеи. 
Аз имам цели, и то много високи цели. Но те не се ограничават със заемането на по важни постове или с материални удоволствия, като печеленото на много пари. Тяхното осъществяване е свързано с успеха на една голяма идея. Тогава моята страна ще има полза от това, а и аз ще вкуся от удовлетворението да изпълнявам важна служба. През целия ми живот това е било единствения ми принцип. Бях млад, когато си поставих този идеал и до последния си дъх няма да се откажа от него” – пише Ататюрк до мадам Корни.
Снимка:Личен архив


 (Следва продължение)


Проф.  Мюмюн ТАХИРОВ


HABERBG.NET
*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.

0 yorum:

Yorum Gönder

* Yazılan yorumlardan site sahibi sorumluluk taşımaz !

UYARI: Küfür, hakaret, rencide edici cümleler veya imalar, inançlara saldırı içeren yorumlar onaylanmamaktadır. Ayrıca suç teşkil edecek hakaret içerikli yorumlar hakkında muhatapları tarafından dava açılabilmektedir.

***
ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.

Съдържанието на HABERBG.NET и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

FACEBOOK SAYFAMIZI BEĞENİN HABERDAR OLUN