ЩРИХИ ОТ ЖИВОТА НА МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК В СОФИЯ(4)

Всяка сряда ''ЩРИХИ ОТ ЖИВОТА НА МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК В СОФИЯ''
           
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

    В първите дни от своето пребиваване в София по улиците на града вижда разлепени афиши за гала-представление за сезона – операта „Кармен”. Остава като гръмнат -  тези хора и опера си имат! Изминали са няколко години от освобождението, а вече си имат и оперни артисти. Толкова е учуден, че решава непременно да посети премиерата. В Париж, по време на военните маневри, Кемал за пръв път слуша оперно представление и сега с интерес очаква да чуе изпълненията на българите.
   
Всички столични първенци начело с цар Фердинанд и чужди дипломатически представителства са в салона. Главната женска роля се изпълнява от Христина Морфова, а мъжката – от Стефан Македонски, известни имена не само в България. Кемал е възхитен от изпълненията на артистите. По време на антракта цар Фердинанд го кани в ложата си и го пита за играта на артистите. 
Изключително са добри, Ваше превъзходителство, изключително добри”, отговаря Мустафа Кемал.
            След представлението отиват на прием в Гранд хотел „България”, даван от Шакир бей. Тук са генерал Ковачев и съпругата му Ани Ковачева, генерал Фичев, депутатът Марко Тотев, Диме Ачков и др.
            След полунощ Мустафа Кемал и Шакир бей се прибират в хотела. Военният аташе е още под впечатлението от оперета и не може да заспи. Отива в стаята на Шакир бей:
             -Шакир, кой каквото иска да казва, но сега повече от всякога разбирам защо загубихме Балканската война. Кога тези хора са успели да подготвят артисти? Оперета е важно нещо, не??? да са необходими артисти, необходими са оркестър, декори. А те вече са построили и сграда.
           След кратък размисъл продължава:
           -Ах, дали ще видя дните, когато и нашата родина ще има опера.

    По време на пребиваването си в България особено интерес Мустафа Кемал проявява към обществено-политическия живот




  По време на пребиваването си в България особено интерес Мустафа Кемал проявява към обществено-политическия живот – отблизо следи и анализира динамичните политически, икономически и етно-културни процеси в България. Става редовен посетител на народното събрание, в което по онова време има 17 депутати турци. В парламента свои представители имат 16 партии. Кемал с интерес следи оживените дебати, които се водят между представителите на отделните парламентарни групи.

   В София той стриктно изпълнява служебните си задължения

Започва да опознава живота в България, както и живота на турското население тук. Посещава Плевен, Велико Търново, Габрово, Варна, Кюстендил, Казанлък и др. Остава доволен и възхитен, че турците водят много добър живот. Впрочем турците в България са постигнали огромни успехи в търговията, а в  Турция тази област все още е в ръцете на евреите и арменците. Много турци в България имат промишлени и текстилни предприятия. И жените им, за разлика от тези в Турция, са по-свободни и се движат без забрадки. На много места са открити светски училища, невиждани досега в Турция. След тези обиколки го обсебва идеята видяното в България да приложи в собствената си родина.
      Английският автор лорд Кинрос в труда си „Ататюрк” изтъква, че Мустафа Кемал се възхищава от това, че българският селянин свободно може да защитава своето човешко достойнство и чест. Според него кемалисткият лозунг „Селянинът е господар на нацията” се формира още по времето на пребиваването му в България. Лорд Кинрос описва следния случай: „… В сладкарницата на гранд – хотел „България”, където Мустафа Кемал обича да си пие кафето, влиза възрастен селянин с шаячна аба, калпак и цървули… Келнерът обаче се преструва, че не го забелязва, но след настойчивите подтиквания отива и грубо го предупреждава, че няма да му сервира… Разгневен, селянинът вдига заплашително тояга и изрича мисли, които поразяват посетителите и особено Мустафа Кемал:
            -Как имате смелостта да ме гоните? – протестира селянинът. – България се храни от потта на челото ми! Моята пушка пази България!
          Извиканият на помощ полицай също не може да излезе на глава с него и се принуждават да му сервират.”
            Когато Кемалистката революция побеждава в Турция, пред близки и приятели Ататюрк говори с възторг за този случай.
              -Ето такъв искам да бъде турският селянин. Докато нашият селянин не стане господар на страната си, Турция няма да напредне.
             Според лорд Кинрос мисълта за еманципацията на жената, за освобождаването от робството на религията, от гнета и предразсъдъците, укрепва в Мустафа Кемал под въздействието на семействата и на отделни изтъкнати граждани, с които общува в България.

Oбиколките си по селата и градовете с турско население

         По време на обиколките си по селата и градовете с турско население Мустафа Кемал се сблъсква с фанатизма и консерватизма на много турци. Те не могат да се примирят с мисълта, че в София Мустафа Кемал и Фетхи бей носят шапки, а не фесове. Това дава повод на Кемал да им обясни, че фесът не е турско облекло и не трябва да се носи. Още тук се ражда у него идеята за проведе реформа в облеклото в Турция.

         През есента на 1914 година в качеството си на военен аташе Мустафа Кемал участва заедно с щаба на войската в София в изработването на съвместна Българо-турска военна конвенция. За нея разказва по-късно бившият главнокомандващ българската армия о.з. генерал Н. Жеков: „Заседанията ни се водеха в щаба на войската, където Кемал идваше в уречените дни. След това в аперитива „Копривщица” срещу „Славянска беседа” ни си давахме срещи и разговаряхме на най-различни теми. Срещнахме се повече от десетина пъти. Отначало беше предпазлив в разговорите, нещо, което се налагаше и от чинопочитанието – аз бях тогава полковник, а той майор. Той с оживление ми казваше, че се възхищава от динамиката и моралните сили на българския войник… Аз видях в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност…”

         Приятелят на Ататюрк- Диме Ачков

   През близо двегодишния си престой в България Мустафа Кемал е премислил и преценил редица събития от живота на турския народ. В главата му витаят мисли как да подобри живота на своя народ и своята страна. Интересни мисли той развива пред своя приятел Диме Ачков при един излет в Люлин планина през май 1914 година. 

„Беше 6 май 1914 година. Гергьовден, - разказва Диме Ачков. – Мустафа Кемал ни покани на разходка. С автомобил отидохме до с. Банкя, което се намира на 20 километра от София. Когато слязохме, той предложи да се изкачим на билото на Люлин. Беше облечен във военна униформа, с която ходеше много рядко. Тоя ден бил поканен да присъства на военни маневри и не беше успял да смени дрехите си...

Снимка:Личен архив

(Следва продължение)


Проф.  Мюмюн ТАХИРОВ


HABERBG.NET
*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.

0 yorum:

Yorum Gönder

* Yazılan yorumlardan site sahibi sorumluluk taşımaz !

UYARI: Küfür, hakaret, rencide edici cümleler veya imalar, inançlara saldırı içeren yorumlar onaylanmamaktadır. Ayrıca suç teşkil edecek hakaret içerikli yorumlar hakkında muhatapları tarafından dava açılabilmektedir.

***
ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.

Съдържанието на HABERBG.NET и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.