ЩРИХИ ОТ ЖИВОТА НА МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК В СОФИЯ(8)

Всяка сряда ''ЩРИХИ ОТ ЖИВОТА НА МУСТАФА КЕМАЛ АТАТЮРК В СОФИЯ''



(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   Правителството на БЗНС оценява високо Кемалистката революция и установява контакти с правителството в Анкара. „Трябва да признаем заслугата на Турция в лицето на нейния велик държавник Кемал паша… - говори на 26 октомври 1922 г. от трибуната на парламента министър-председателят Александър Стамболийски. – Нашите отношения с Турция, която е наш съсед, могат да бъдат само добри, приятелски. Общите интереси ни диктуват да живеем в мир помежду си.”

  До края на живота си Кемал Ататюрк ратува за приятелство и добросъседство между България и Турция. Когато става дума за България,  той не пропуска да подчертае дълбокото си уважение и благоразположение към българския народ. Споменът за България у него е много силен и често се изразява за нея ласкаво. През 1923 година при среща с българския генерален консул в Одрин Тодор Марков той заявява: 
У нас са големи симпатиите към българския народ, чувствата, на когото познаваме, и достойнствата, на когото високо ценим. Аз лично имам отлични спомени от близо двугодишния ми живот в София като и до сега съм в кореспонденция с някои семейства, с които се запознах
              Нам ни е нужен един приятелски народ на Балканите. Българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди. Една дружба между двата народа ще направи и вас, и нас по-силни и по-независими… Както вие, така и ние имаме нужда от благоприятни съседски, търговски отношения…
            


Друг път също говори с топлата за България. В броя  си от 22 октомври 1931 година в. „Утро” отбелязва: 
Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам го безпределно още от детството си. В Солун съм другарувал с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Който е против България, той е и против Турция.” 
              През 1933 г., в тържествата по повод 10-годишнината на Турската република участва и българска правителствена делегация, начело с министъра на просветата д-р А. Бояджиев. В отговор на приветствията и благопожеланията на българската делегация, Кемал Ататюрк заявява:
 "Моля, предайте моите най-големи симпатии на българския народ. Аз ще продължа да работя със същата енергия за постигането на пълно разбирателство между балканските народи".
        При откриване на третата сесия на Меджлиса (Велико национално събрание на Турция) на 1 ноември 1933 г. Ататюрк казва: 
Ние използваме всички възможности за разширяване на нашите приятелски и почиващи на доверие отношения с България… развитието на икономическите и политическите отношения с България отговаря на истинските сериозни желания на правителството на турската република.

     Тези думи отразяват както отношението на големия държавник и пълководец към България, така и основите, върху които почива неговата външна политика.  В практическата и теоретическата си дейност Кемал Ататюрк се е ръководил от принципите и основите на модерния европеизъм. И днес неговите завети и оценки са актуални.
    
В своята реч пред Балканската конференция на 25 октомври 1931 г. в сградата на Великото национално събрание в Анкара, Кемал Ататюрк заявява: "Днес балканските страни - Албания, България, Румъния, Гърция, Югославия и Турция, са самостоятелни политически единици... Може да се каже, че създадените през  последните столетия сегашни балкански страни, включително и Турция, са исторически резултат от постепенното разпадане на Османската империя, погребана накрая в историята. В този смисъл балканските народи имат съвместна история, която обхваща векове. Ако в тази история има печални спомени, то те са общи за всички балкански страни. 

Частта на Турция в тях е не по-малко горчива... Нечовешка и в крайна сметка достойна за съжаление е системата, при която се заставят хората да се хващат гуша за гуша, за да се направят уж щастливи. Единственото средство за ощастливяване на хората са действията и усилията, които водят към взаимно сближение, към взаимно задоволяване на материалните и духовните потребности. Истинското щастие на обществото е възможно само в условията на световен мир, ако се множат и постигат успехи привържениците на този висш идеал."


      Годините, през които Мустафа Кемал е военен аташе в България, са навечерие на Първата световна война. Като военен той усеща нейната неизбежност. Пише писма до своите приятели в Истанбул, в които задълбочено оценява международната обстановка. Още тогава предвижда, че в тази война ще се включи и Америка и тя от Европейска ще се превърне в Световна. Действително войната избухва докато той е военен аташе в София. Датата е 28 юни 1914. Ататюрк отблизо следи военните действия, въз основа на които стига до следния извод:
 „Тази война няма да приключи така бързо, както смятат германците.  Превземането на Манш, както и ликвидирането на френската армия и навлизането в Париж  няма да са достатъчни за приключването на войната. Дори ако британската флота бъде победена, огромната територия, простираща се до Москва, ще да изчерпи силите на Германия, както се случи с  наполеоновите войни. От тази гледна точка няма никаква причина да бързаме да се включим във войната. Тези мои мисли ги споделям с управляващите, но не мога да ги убедя“, разказва Ататюрк.
Снимка:Личен архив

(Следва продължение)


Проф.  Мюмюн ТАХИРОВ


HABERBG.NET
*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.


0 yorum:

Yorum Gönder

* Yazılan yorumlardan site sahibi sorumluluk taşımaz !

UYARI: Küfür, hakaret, rencide edici cümleler veya imalar, inançlara saldırı içeren yorumlar onaylanmamaktadır. Ayrıca suç teşkil edecek hakaret içerikli yorumlar hakkında muhatapları tarafından dava açılabilmektedir.

***
ВАЖНО: Няма да бъдат толерирани нецензурни коментари, расистки изказвания и обидни мнения. Те ще бъдат премахвани.

Съдържанието на HABERBG.NET и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

FACEBOOK SAYFAMIZI BEĞENİN HABERDAR OLUN