Щрихи към портрета на Ататюрк и информация за отношението му към България и българския народ дава Магда Герджикова, дъщеря на организатора на Преображенското въстание Михаил Герджиков. В момента тя живее в София. Независимо, че вече е на 97 години, е много жизнерадостна и разказва увлекателно за баща си и свързаните с него събития. Тези свои спомени тя е разказала през 2000 г. на внука си, режисьора Михаил Венков.
-През лятото на 1924 г. отидох в Истанбул при баща ми, който беше емигрирал от България. Живеехме в Арнавуткьой, в къщата на Никола Трайчев. Там имаше и други емигранти. Всяка сутрин излизахме с баща ми из града и го разучавахме. Там опознах твърде добре византийската култура – турците бяха запазили абсолютно всичко от византийците.
През 1925 г. завърших пети гимназиален курс в Пловдив, след което заминах окончателно при баща ми в Истанбул. Преместихме се в нова квартира. Баща ми сътрудничеше на вестниците – европейски издания. Един ден в. „Джумхуриет” писа:
„Знаете ли кой пребивава в нашата родина? Тук е отседнал врагът ни Михаил Герджиков, който се е борил против нас.”
След два дни у нас дойде някакъв човек, влезе в къщата и каза френски: „Господин Герджиков, моля ако обичате да ме придружите.” Ние, разбира се, вече бяхме обръгнали на тая работа и много добре знаехме какво означава „да ни придружите”. Татко си взе пистолета, а на мен ми каза: „Мише, вземи на майка си.”
Мама имаше едно малко пистолетче. След това заяви, че не излиза без дъщеря си. И после: „Магда, няма да им се предадем живи.” Качиха ни в една лека кола и ни закараха във вътрешното ведомство на Истанбул. Придружаващият ни въведе в голям кабинет и си тръгна. Вътре имаше разкошно бюро, зад него седеше мъж. Като ни видя, скочи, разпери ръце и каза: „ А бе Мишел, я бе Мишел, защо не се обадиш бе, Мишел?”
Баща ми остана като гръмнат. Оказа се, че този мъж е Фуад бей, наш стар познайник. Прегърнаха се с баща ми, след което прегърна и мен. Разговорът продължи дълго. Фуад бей отново попита баща ми защо не се е обадил. Баща ми отговори, че е нелегално в Истанбул и не е знаел, че Фуад станал висш държавник. Фуад бей беше дясната ръка на Кемал паша. С него се познаваме от Пловдив. Преди баща ми да емигрира, той често ни идваше на гости. Срещата протече изключително сърдечно. На другия ден в „Джумхуриет” излезе статия, в която пишеше:
„Вярно е, че в нашата родина пребивава Михаил Герджиков. Но кой е той? Той не е наш враг. Напротив, той също като нас се е борил срещу отоманците.”
Аз видях Мустафа Кемал през 1927 г., когато дойде в Истанбул от Анкара. Домакините направиха три реда гирлянди от Европейския до Анадолския бряг. Той пристигна с бяла яхта, която разкъса гирляндите и влезе в Долмабахче. Мустафа Кемал се устрои там. След два дни съобщиха, че той ще излезе из града. Всички улици се напълниха с хора – никой не ги караше, единственото им желание е да видят Кемал. Обаче по време на разходката му се случи нещо изключително неприятно – когато първата кола мина покрай шпалира от хора, една жена стреля срещу него, но не успя да го улучи. Разбира се, веднага я арестуваха.
Групата се върна в Долмабахче. По-късно, както ни разказа Фуад бей, Мустафа Кемал наредил жената, която се оказа гъркиня, да бъде доведена при него. Той я попитал защо е стреляла срещу него. „Защото Вие и Вашата армия унищожихте много гърци, а аз исках да ви отмъстя.”- отговорила жената. Кемал пък заявил:
„Добре, прощава ти, защото си родолюбива. Пускам тена свобода.” И действително тя беше освободена. Множеството на площада пък викаше: „Яшясън Кемал паша (Да живее Кемал паша).”
Дни след това събитие Кемал покани отбрани хора на бал в Двореца. У нас дойде пратеник и каза: „Мишел, в сарая ще има събиране. Кемал паша те покани да дойдеш.” Баща ми даде съгласието си, но каза, че нито Магда има бални рокли, нито самият той – официален костюм. Пратеникът обяви, че всичко ще бъде много скромно. Тогава още всички туркини ходеха с фереджета, а мажете – с фесове. Единствен баща ми беше с гарсонетка, европейска шапка. В салона Фуад бей ме покани на подиума, където беше Мустафа Кемал и още трима, чиито имена не си спомням. Кемал се ръкува сърдечно с баща ми и с мен, казаха си няколко думи, след което турският държавник произнесе реч.
Между другото каза:
„Ние искаме да вземем пример от нашата близка съседка България. Преди 50 г. тя се отърси от отоманското иго. Ще вземем пример от нея в учебното дело, а и във всичко. Искам турската жена да хвърли фереджето. Турската жена е красива, защо трябва да си крие лицето. Ето тази жена носи тюрбан, нашите да вземат пример от нея и да открият лицата си. И мъжете трябва да хвърлят фесовете.” След това започнаха танците. Мустафа Кемал беше великолепен.”
 | |
|
Източници:
1. Atatürk, Mustafa Kemal. Nutuk (Söylev) 1919-1927. Istanbul, 1991. Derleyen Prof. Dr. Zeynep Korkmaz.
2. Lord Kinros. Atatürk (Bir milletin yeniden doğuşu). İstanbul, 1966.
3. Atatürkün söylev ve demeçleri. C. 1-3. İstanbul-Ankara, 1959-1961.
4. Андреев, Ст. Ататюрк и българската общественост. В:- „Кемал Ататюрк и Балканите днес”. С. 1998.
5. Кемал Ататюрк и Балканите днес. Сборник от документи. С. 1998.
6. Радев, Ст. Българските войски са били в Цариград. В: - „Литературен форум”, 09.11. 1998 г.
7. Тахир, М. Ататюрк, България, Балканите. С. 2002 г.
8. Спомени на Магда Герджикова.
9. В. „Ново време”, 19 юни 1919, 12 май 19291 12 юни 1920 г.
10. В. „Зора”, от 03.07.1920, 05.07.1920, 10.11.1938, 13.11.1938, 17.11.1938, 22.11.1938 г.
11. В. „Утро”, 22.10. 1938 г.
Проф. Мюмюн ТАХИРОВ
*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.
