 |
| Снимка: Личен архив |
Спорът около бъдещето на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ навлиза в нов етап. Организации на бивши лагеристи, наследници на жертвите на комунистическия режим и изследователи на тоталитарното минало настояват държавата да прекрати управлението на обекта от Община Белене и да създаде национален държавен музей-мемориал.
Това заяви в обширно интервю за haberbg.net изпълнителният директор на фондация „Истина и памет“ и журналист Христо Христов, който отправи критики към местната власт, областната администрация и редица държавни институции заради, по думите му, „деветгодишно бездействие“ по отношение на един от най-значимите символи на комунистическите репресии в България.
Според Христов проблемът започва с решение на Министерския съвет от 26 януари 2017 г., с което на Община Белене е предоставено за срок от пет години правото да управлява терен – публична държавна собственост, върху който се намира Втори обект на бившия лагер.
„Министерският съвет възложи на общината да изгради парк-мемориал. Това означаваше две неща – да бъдат реновирани съществуващите автентични сгради и да бъде изграден паметник на жертвите. Нищо повече“, подчерта Христов.
По думите му петгодишният срок е изтекъл още през януари 2022 г., без възложените дейности да бъдат изпълнени.
„В самото решение е записано, че ако тези условия не бъдат изпълнени, правото на управление трябва да бъде отнето. Това не се случи. Оттогава до днес наблюдаваме държавно бездействие“, каза той.
„Подменя се решение на Министерския съвет“
Най-сериозните обвинения на Христов са свързани с издаденото през тази година разрешение за строеж за Втори обект.
Според него документът няма нищо общо с решението на Министерския съвет от 2017 г.
„Разбрахме, че е издадено разрешение за строеж за възстановяване на съборени сгради, огради, вишки и други съоръжения. В него няма нито дума за паметник и няма нито дума за реновиране на автентичните сгради“, заяви Христов.
Той твърди, че става дума за безпрецедентна подмяна на първоначалната мемориална концепция.
„На практика се изгражда нов лагер. Възстановява се нещо, което не съществува от десетилетия. Никой не знае с точност как е изглеждал лагерът преди повече от 70 години. Не може историческата памет да се гради върху рисунки и спомени. Това създава фалшив образ на историята.“
В интервюто Христов отправи и директни обвинения към местната власт. „Община Белене гледа на това място преди всичко като на възможност за икономическа и финансова изгода.“ Според него вместо да изпълни възложените през 2017 г. дейности, общината е разработила друга концепция.
„Тя иска да създаде бутафорен обект, който да привлича посетители и да носи приходи. Но това няма да бъде автентичен лагер. Това ще бъде реконструкция, която няма нищо общо с историческата истина.“
„Това е незаконен строеж. Общината се позовава на решение на Министерския съвет, което не ѝ дава подобни правомощия. Никой никога не е възлагал възстановяване на несъществуващи лагерни съоръжения.“ заявява Христо Христов.
В интервюто Христов разкри, че още през април 2026 г. до служебното правителство е бил изпратен официален сигнал, подписан от около 40 бивши лагеристи и наследници на жертвите.
По думите му документът е бил изпратен до тогавашния служебен министър-председател Андрей Гюров.
„Не получихме никакъв отговор. От информацията, с която разполагаме, оставаме с впечатлението, че сигналът изобщо не е бил докладван на министър-председателя. По какви причини – можем само да гадаем.“
След смяната на правителството организациите са внесли нов сигнал и до кабинета на Румен Радев, в който предупреждават, че подготвяните дейности противоречат на решението от 2017 г.
„Ние предупреждаваме държавата. Ако Министерският съвет допусне тази подмяна и незаконно строителство, това ще предизвика сериозно обществено напрежение сред жертвите и техните наследници“, заяви Христов.
Девет години разруха
„Тези сгради продължават да се рушат. Девет години не е направено нищо за тяхното съхраняване. Няма информационни табели, няма консервация, няма реставрация.“
Христов каза още, че част от обекта е била използвана като незаконен полигон за стрелба.
„По сградите има следи от стрелба, разрушени стени, паднала мазилка. Това е недопустимо за място с такава историческа стойност.“ По думите му дори е била нарушена автентичността на една от сградите чрез изграждането на молитвена стая.
„На много места има следи от стрелба, разрушени стени и паднала мазилка. Втори обект е бил превърнат в незаконен полигон за стрелба.Разбита е оригинална стена на историческа сграда. Кой е разрешил това – никой не дава отговор“ .
Защо Белене още не е културна ценност?
Христов припомни, че още през 2014 г. е внесъл предложение концлагерът „Белене“ да бъде обявен за недвижима културна ценност от национално значение.
„Когато един обект получи такъв статут, държавата е длъжна да го защитава. Дванадесет години по-късно процедурата все още не е приключила.“
По думите му забавянето създава условия за реализация на спорните строителни намерения.
„Ако Белене вече беше паметник на културата, подобни проекти нямаше да бъдат възможни.“
Според Христов решението е държавата да поеме пряк контрол над мястото.
„Това трябва да бъде национален държавен музей-мемориал. Не общински проект. Не частна инициатива. Държавен музей, в който центърът да бъдат жертвите.“
Той посочи примери от Германия и други страни от бившия Източен блок, където подобни обекти се управляват от държавата и се поддържат от професионални историци и музейни специалисти.
„Не искаме да откриваме топлата вода. Искаме да приложим най-добрите европейски практики.“
Той подчерта, че повече от три десетилетия след падането на комунистическия режим мястото все още няма завършен мемориал, няма национален музей и няма държавна стратегия за неговото съхраняване. „Вместо да виждаме памет, виждаме разруха. Вместо да се съхранява автентичното, то продължава да изчезва.“
В заключение Христов подчерта, че спорът не е за архитектура или строителство, а за начина, по който България ще помни жертвите на тоталитарния режим.
Той припомни, че през последните години организаторите на ежегодното поклонение съзнателно са променили неговото послание.
„За нас концлагерът не е водещият елемент. Водещи са жертвите и паметта за жертвите.“Тазгодишното поклонение премина под мотото: „Солидарни с жертвите и техните наследници.“
На церемонията заедно участваха православни, католици, протестанти и мюсюлмани.
„Всички жертви са били събратя по съдба. Паметта не трябва да разделя обществото, а да го обединява.“
По думите му именно затова официалното послание на поклонението вече гласи:
„Ние помним и почитаме жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера Белене (1949–1987).“
Организаторите подготвят национална петиция до Министерския съвет с искане за опазване на автентичните останки на лагера, прекратяване на спорните строителни дейности и изработване на дългосрочна държавна политика за съхраняване на паметта за жертвите на комунистическите репресии.
„Белене не трябва да се превръща в туристическа атракция или във фалшива реконструкция. Белене трябва да остане място на паметта“, заключи Христов.
Христо Христов
Христо Христов е разследващ журналист и изследовател на периода на комунистическия режим (1944-1989). Основател е и списващ специализирания сайт desebg.com. Заедно с жертви на концлагера "Белене" и техни наследници през 2023 г. възстановява Годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния режим в концлагера "Белене" чрез фондацията "Истина и памет", на която е изпълнителен директор. Христов е автор на над 15 документални книги и сценарист на над 25 документални филма. Най-новият документален филм: "Последните концлагеристи от „Белене“", реж. Димитър Коцев - Шошо, финансиран от Нов български университет е "Последните концлагеристи от "Белене", посветен на концлагеристите турци, въдворени в "Белене" (1984-1987) за съпротива срещу насилствената асимилация, проведена от комунистическия режим начело с Тодор Живков.
