Организацията „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ предупреждава, че закриването на Комисията по досиетата застрашава историческата истина, паметта за жертвите и достъпа до архивите на Държавна сигурност.
Публикуваме становище на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, внесено в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание относно параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет за 2026 г. за закриване на Комисията за разкриване на документите и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“.
Уважаеми г-н председател Проданов,
Уважаеми членове на Комисията по бюджет и финанси,
Обръщам се към Вас като председател на гражданско сдружение „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, чиито членове са бивши концлагеристи от Белене 1984-87 и техните семейства. Внасям пред Вас това становище не само в качеството си на председател на организацията, но и като дъщеря, чието детство бе отнето от репресивния апарат на Държавна сигурност.
Още на 9-годишна възраст станах жертва на терора, когато баща ми Алиш Ахмедов бе отнет от семейството ни и изпратен без съд и присъда в концлагера „Белене“ в периода 1984–1987 г. Докато той бе подлаган на изтезания заради отказа си да се отрече от своето име, своя език, своята култура и своята мюсюлманска вяра, аз израствах под тежестта на беззаконието и тежките престъпления на тоталитарния комунистически режим. Държавна сигурност използваше структурите си за постоянно следене, системна преследване и репресивен натиск върху нас, превръщайки живота ни в постоянен обект на държавна репресия, белязана от принудително изселване и изгонване от родината.
Съдбата на баща ми и семейството, която тоталитарният комунистически режим и структурите на Държавна сигурност преобърнаха с главата надолу, превръщайки живота ни в постоянен низ от страдания, е ярко доказателство за жестокостта на една машина, целяща да сломи човешкия дух, са споделена съдба на стотици хиляди жертви.
Като човек, който активно работи с Комисията по досиетата, пряко участва в нейните изследователски процеси и следи отблизо текущата ѝ работа по документирането на този период, аз съм непосредствен свидетел на жизненоважната ѝ роля за възстановяване на историческата истина. Лично ангажирана в продължаващи и до днес проучвания, свързани с разкриването на престъпленията на тоталитарния режим, заявявам, че всяка промяна в статуквото на Комисията би блокирала текущата ми работа и би възпрепятствала достъпа до архиви, които са ключови за справедливостта.
Категорично възразяваме срещу параграф 8 от законопроекта за бюджета по следните мотиви:
1.Твърдението, че Комисията е изпълнила своя дълг и е „завършила работата си“, е не само професионално неоснователно, но и опит за подмяна на историческата истина. Комисията бе създадена едва през 2007 г. – близо 17 години след падането на режима, което бе недопустимо закъснение за всяка демократична държава. Този времеви разрив позволи на репресивния апарат да унищожи или манипулира значителна част от архивите. Днес, когато процесът на разкриване на принадлежността към ДС на лица на ключови позиции най-после е набрал скорост, всяко посегателство върху нейния капацитет е директен удар срещу правовата държава.
Да се закрие този орган преди пълното изясняване на истината означава да се амнистират извършителите и да се легитимира заличаването на миналото.
2. Икономическа нецелесъобразност: Аргументът за „бюджетни икономии“ е логически несъстоятелен. Прехвърлянето на огромния обем от специфични документи към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) ще доведе до неизбежни разходи по логистика и класификация. Персоналът на ДАА не притежава специфичната квалификация, придобита от експертите на Комисията. Ликвидацията на тази рамка ще създаде риск от скрити разходи и административен хаос.
3. Паралел с административното унищожаване на архиви (1990–1991 г.): Днешният проект за бюджет носи тревожните белези на институционалния саботаж от 1990–1991 г., когато под ръководството на Атанас Семерджиев [министър на вътрешните работи] бяха [незаконно] унищожени над 144 000 досиета, за да се гарантира безнаказаност на извършителите. Прехвърлянето на архивите на Комисията към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) създава реален риск от „вторична ликвидация“ на доказателства. ДАА работи по различен правен режим, при който документите подлежат на експертна оценка и класификация като „неценни“ съгласно Закона за Националния архивен фонд, което легализира тяхното заличаване. Документите на ДС не са просто хартия – те са фундаментът на историческата истина и всяко действие, което поставя тяхната цялост под административна несигурност, е директен удар срещу правото на обществото да познава своето минало.
4. Нарушение на Конвенционните задължения: Съгласно практиката на ЕСПЧ, правото на достъп до информация за държавни репресии е неразривно свързано с правото на ефективни правни средства за защита. Закриването на Комисията ще лиши жертвите от правото им на истина.
5. Защита на човешкото достойнство и правото на истина: Опитът за разформироване на Комисията не е административен въпрос, а директна атака срещу човешкото достойнство на жертвите и техните семейства.
За нас, наследниците на репресираните, архивите не са просто хартия – те са единственото материално доказателство за страданията на нашите близки и за престъпленията, извършени от тоталитарния апарат. Всяко ограничаване на достъпа до тези документи или тяхното прехвърляне в непрозрачни структури е посегателство срещу правото ни на истина. Прекъсването на този процес означава да се постави окончателна бариера пред правото на семействата да научат цялата истина за съдбата на своите близки, което е дълбоко нехуманно и несъвместимо с принципите на демократичното общество.
Настояваме Параграф 8 от проекта за Закон за държавния бюджет за 2026 г. да бъде заличен.
Сафие Юрдакул,
Председател на гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“
