 |
„Изпълнявам един служебен дълг да предам във ваше лице съчувствията и съболезнованията на Н. В. Царя, на българското правителство, и на целия български народ за тежката загуба, която приятелският турски народ претърпя със смъртта на освободителя и обновителя на Турция, Кемал Ататюрк. Ние идем да се поклоним пред гроба му с дълбока почит и да пожелаем на турския народ да понесе с твърдост загубата. Ататюрк почина, но ние сме убедени, че Турция ще следва начертания от него път.”
Министър Сарачоглу отговаря,
„че турското правителство и турският народ са трогнати от участието на България в тяхната голям скръб.”
В броя си от 22 ноември 1938 година в. „Зора” публикува: „Поименно събрание в София за Кемал Ататюрк” (Произнесени речи):
- Снощи в 6 и половина часа в салона на Академията на науките, по почин на Българо-турското дружество се състоя паметно събрание за покойния председател на Турската република Кемал Ататюрк. На събранието присъстваха г-н Кьосеиванов, министрите проф. Филов, И. Кожухаров, И. Недев, г-н Павел Груев, целият персонал на турската легация, начело с пълномощния министър г-н Беркер, генералитета, гръцкият пълномощен министър Диамонтопулос, висши чиновници от Министерството на външните работи, бивши министри и много отбран свят… Пръв думата взе председателят на Българо-турското дружество проф. Петко Стоянов, който каза:
- Кемал Ататюрк е най-голямата фигура, която се е родила в средите на турския народ през всички времена! Той е създател на онзи бляскав завет в историята на собствения си народ, който му гарантира възраждане и държавна независимост.”
Той покани присъстващите да станат на крака и да почетат паметта на Ататюрк с мълчание. Думата взе г-н Тодор Павлов, бивш пълномощен министър в Анкара: „Турския народ оплаква своя велик син. Но кой бе Ататюрк? През 1923 г. той прогласи републиката и с нова конституция въведе следните принципи: суверенитетът принадлежи на народа, а оттам логически цялата законодателна и изпълнителна власт в негови ръце. Турската република е мирова, разделението на религията от държавата е пълно, освобождаването на жената от унизителното й положение бе една от възлюбените мечти на големия реформатор.
По своя граждански кураж, той напомня една друга историческа личност – Петър Велики. Ататюрк сам късаше фесове и фереджета, тъй както Петър Велики режеше брадите на своите боляри. Бил съм свидетел с какъв интерес той наблюдаваше работата на 25-та български градинари, нарочно повикани от него от България да работят в Анкара. Често казваше, че българите са най-добрите градинари в света. Нерядко съветваше своите министри и висши чиновници при мероприятията си да не отиват в по-далечните страни за пример, а да разучат какво решение е дадено на проблемите в съседна България.”
Н. Жеков разказа спомени от разговорите си с Ататюрк
Трети говори бившият главнокомандващ на българската армия о.з. ген. Н. Жеков, който разказа спомени от разговорите си с Кемал – тогава военен аташе в София:
-Беше есента на 1914 г. В щаба на войската по това време дойде и майор Кемал. Това бе първото ми виждане с него. По-късно се срещнахме няколко пъти… Той с възторг ми казваше, че се възхищава от динамиката и моралните сили на българския войник, които така бляскаво се проявили през войните. Засягахме и други теми – религиозни, исторически и политически. Неговите мисли бликаха от съдържание. И днес като виждаме голямото му дело, нито за момент не бива да допускаме мисълта, че той възлезе на власт заради самата нея. Не, той бе бленувал за делото си. Той бе с ясен поглед и властта му позволи само да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги осъществи. При своето пребиваване в нашата страна той е получил много от нея. Това нещо Кемал Ататюрк не е скривал и пред много българи, с които е имал случаи да разговаря.
Присъстващите официални лица поднесоха на турския пълномощен министър г-н Беркер съболезнованията си.”
За вътрешния духовен портрет, характер и морал на Мустафа Кемал Ататюрк, за безрезервната му любов към отечеството и нацията, към обикновените хора, говори кореспонденцията на в. „Дейли телеграф” от Анкара „Заветите на Ататюрк”, откъси от която публикува в. „Зора” от 22 ноември 1938 година: „Както научавам, пише английският журналист, Кемал Ататюрк преди смъртта си и изказал желание богатството му, което възлиза на 4 милиона английски лири, да бъде разпределено на три. Една трета да бъде посветена на възпитанието на трите деца на неговия дългогодишен съратник и приятел, а сега негов наследник, Исмет Иньоню, който според думите на зевещателя ”няма никакви богатство”.
Втората трета да се даде на Сабиха Гьокшен, осиновена дъщеря на Ататюрк, която е авиаторка, а останалата част – да се раздаде на слугите му.”
През 1926-1930 година посланик на Република Турция в София е Хюсрев бей. Неговото посланичество се отличава от това на другите. Отношението на българските власти към него е по-различно и дори привилегировано. Алтан Делиорман в книгата си „Ататюрк и Балканите” пише, че цар Борис често посещавал турското посолство в София, а рядко отивал в другите. Това отношения на българския цар се обяснява с изключителното уважение, което той изпитвал към Мустафа Кемал. Турският президент не остава безразличен към тази сърдечност на цар Борис. Той му изпраща един много луксозен екземпляра от своите „Големи речи” (Nutuk) като подарък.
 |
| Снимка:Личен архив |
(Следва продължение)
Проф. Мюмюн ТАХИРОВ
*Допуска се публикуване на текстовия материал само след писмено съгласие на HABERBG.NET, посочване на източника и добавяне на линк към haberbg.net.
