 |
| Снимки: haberbg.net |
Всеки, който желае да подкрепи усилията за запазване на автентичния облик на бившия лагер „Белене“, може да подпише петицията чрез бутона по-долу.
Подпишете петициятаГраждани и общественици отправиха петиция до министър-председателя на България с призив за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер „Белене“ на остров Персин и за отнемане на правото на управление на имота от община Белене. Според инициаторите общината не е изпълнила задълженията, възложени ѝ с решение на Министерския съвет от 2017 г., което предвижда изграждането на парк-мемориал, реновиране на съществуващите сгради и издигане на паметник в петгодишен срок.
В петицията се посочва, че срокът за изпълнение е изтекъл още през януари 2022 г., без да бъдат реализирани предвидените дейности. Авторите подчертават, че не е поддържан понтонният мост към остров Персин, не са реновирани автентичните сгради на лагера и не е изграден мемориален паметник. Междувременно състоянието на обекта продължава да се влошава, а част от сградите са били допълнително увредени.
Спор около проект за „възстановяване“ на лагера
Повод за новото обществено недоволство е издаденото през март 2026 г. разрешение за строеж от главния архитект на община Белене. То предвижда „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения“ на т.нар. Втори обект на лагера.
Според вносителите на петицията подобна дейност никога не е била предвидена нито в решението на Министерския съвет, нито в договора между държавата и общината. Те твърдят, че вместо съхраняване и реновиране на автентичните постройки се планира изграждането на нови конструкции, което би довело до подмяна на историческата среда и до заличаване на автентичните следи от миналото.
Авторите на документа критикуват и липсата на обществено обсъждане на архитектурния проект с организации на жертвите на комунистическия режим, бивши лагеристи и техните наследници.
Искане за музей-мемориал по европейски модел
В петицията се подчертава, че практиката в европейските държави не допуска реконструиране на унищожени концлагерни съоръжения, а се основава на запазването на автентичните исторически следи. Като пример е посочен мемориалният комплекс на концлагера Бухенвалд в Германия, където разрушените бараки не са възстановени, а местоположението им е обозначено чрез специални архитектурни решения.
Според инициаторите намерението за реконструкция на отдавна несъществуващи обекти рискува да превърне мястото в туристическа атракция за сметка на историческата памет и почитта към жертвите. Те настояват държавата да възстанови прекия контрол върху обекта, да прекрати планираните строителни дейности и да предприеме стъпки за създаването на държавен музей-мемориал, изграден в партньорство с организациите на жертвите и техните наследници.
От фондация „Истина и памет“, която стои зад инициативата, заявяват, че девет години след предоставянето на управлението на община Белене заложените цели не са постигнати и е необходимо държавата да преразгледа подхода си към опазването на едно от най-значимите места на паметта за репресиите на комунистическия режим в България.
